5 jun 2008, 9:03

Вятърничаво 

  Poesía
686 0 11

 

Вятърът прескочи планината,
в стаята се втурна и закашля.
Листите разхвърля по земята,
заедно с треви и прахоляк.
Блъсна се във ъгъла, изохка,
смигна ми, изхълца и побягна,
стиснал в шепи кичурче от смях,
вързано с раиран зимен шал.
Омота се на кълбо в палтото,
скъса го, фучейки, до ревера,
монетка си намери, че и копче,
смигна пак, изхълца и... изчезна.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??