Вятърничаво
Вятърът прескочи планината,
в стаята се втурна и закашля.
Листите разхвърля по земята,
заедно с треви и прахоляк.
Блъсна се във ъгъла, изохка,
смигна ми, изхълца и побягна,
стиснал в шепи кичурче от смях,
вързано с раиран зимен шал.
Омота се на кълбо в палтото,
скъса го, фучейки, до ревера,
монетка си намери, че и копче,
смигна пак, изхълца и... изчезна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
се отбихте!