vega666 (Младен Мисана)
1671 14301
14 nov 2024, 22:49  

Вятърно 

  Poesía
120 8 6

Усмихнах се на залеза. Политнах.

Бях полъх тих над цялата Земя.

Летях на Запад - розите Му стигнах,

прегърнал словото им - светлина.

И после неусетно потопих се

в мастилото на тъмното море.

Нощта с къдрици черни в мене стихна,

да изживее себе си, за да умре.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Възхитително!
  • Красота! От светлината към нощта! Прекрасен стих!
  • Хареса ми. Минорно! В тон с настроението ми.
  • Красиво и навява мъничко тъга! Поздравления, Младене!
  • Следваш пътя на орбитата на Земята около Слънцето!💫
    И го правиш по един елегантен стил на изразяване в който мистиката води душата ти към Истината, колкото и мъчително да бъде възприятието
    за читателя.
    Долавям нотки от философията на Фридрих Ницше.Защото,ако сме безкрайни оптимисти без капка скепсис,значи сме далеч от Истината.
    Поздравления, Младен!🙏
  • Във вечният кръговрат след залеза следва утро ... нужно е продължение. ХАРЕСАХ!
Propuestas
: ??:??