Вятърно

Poesía

450 8 6

Усмихнах се на залеза. Политнах.

Бях полъх тих над цялата Земя.

Летях на Запад - розите Му стигнах,

прегърнал словото им - светлина.

И после неусетно потопих се

в мастилото на тъмното море.

Нощта с къдрици черни в мене стихна,

да изживее себе си, за да умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Възхитително!

2024-11-20T00:22:30+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Красота! От светлината към нощта! Прекрасен стих!

2024-11-15T20:09:54+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хареса ми. Минорно! В тон с настроението ми.

2024-11-15T07:07:34+02:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Красиво и навява мъничко тъга! Поздравления, Младене!

2024-11-15T06:41:47+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Следваш пътя на орбитата на Земята около Слънцето!💫
И го правиш по един елегантен стил на изразяване в който мистиката води душата ти към Истината, колкото и мъчително да бъде възприятието
за читателя.
Долавям нотки от философията на Фридрих Ницше.Защото,ако сме безкрайни оптимисти без капка скепсис,значи сме далеч от Истината.
Поздравления, Младен!🙏

2024-11-15T04:28:15+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0