Вятърно

Поэзия

447 8 6

Усмихнах се на залеза. Политнах.

Бях полъх тих над цялата Земя.

Летях на Запад - розите Му стигнах,

прегърнал словото им - светлина.

И после неусетно потопих се

в мастилото на тъмното море.

Нощта с къдрици черни в мене стихна,

да изживее себе си, за да умре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Възхитително!

2024-11-20T00:22:30+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Красота! От светлината към нощта! Прекрасен стих!

2024-11-15T20:09:54+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хареса ми. Минорно! В тон с настроението ми.

2024-11-15T07:07:34+02:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Красиво и навява мъничко тъга! Поздравления, Младене!

2024-11-15T06:41:47+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Следваш пътя на орбитата на Земята около Слънцето!💫
И го правиш по един елегантен стил на изразяване в който мистиката води душата ти към Истината, колкото и мъчително да бъде възприятието
за читателя.
Долавям нотки от философията на Фридрих Ницше.Защото,ако сме безкрайни оптимисти без капка скепсис,значи сме далеч от Истината.
Поздравления, Младен!🙏

2024-11-15T04:28:15+02:00