vega666 (Младен Мисана)
1686 14391
Nov 14, 2024, 10:49 PM  

Вятърно 

  Poetry
202 8 6

Усмихнах се на залеза. Политнах.

Бях полъх тих над цялата Земя.

Летях на Запад - розите Му стигнах,

прегърнал словото им - светлина.

И после неусетно потопих се

в мастилото на тъмното море.

Нощта с къдрици черни в мене стихна,

да изживее себе си, за да умре.

© Младен Мисана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Възхитително!
  • Красота! От светлината към нощта! Прекрасен стих!
  • Хареса ми. Минорно! В тон с настроението ми.
  • Красиво и навява мъничко тъга! Поздравления, Младене!
  • Следваш пътя на орбитата на Земята около Слънцето!💫
    И го правиш по един елегантен стил на изразяване в който мистиката води душата ти към Истината, колкото и мъчително да бъде възприятието
    за читателя.
    Долавям нотки от философията на Фридрих Ницше.Защото,ако сме безкрайни оптимисти без капка скепсис,значи сме далеч от Истината.
    Поздравления, Младен!🙏
  • Във вечният кръговрат след залеза следва утро ... нужно е продължение. ХАРЕСАХ!
Random works
: ??:??