Вятърът простена безутешно
и раздипли морна тишина.
Погали я, а тя прошушна нещо
и той от нежност премаля.
Събра окапалата шума,
постла любовното гнездо.
Нарисува с клони една дума
и така любовта си ѝ призна.
Но нали е вятър си замина
понесъл дъх на утринен копнеж.
Сега ми свирка през комина...
Как може вятърът да разбереш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
