Вятърът

8 dic 2017, 19:33 2017-12-08T21:44:31+02:00

Poesía » De amor

269 0 3

Вятърът простена безутешно

и раздипли морна тишина.

Погали я, а тя прошушна нещо

и той от нежност премаля.

Събра окапалата шума,

постла любовното гнездо.

Нарисува с клони една дума

и така любовта си ѝ призна.

Но нали е вятър си замина

понесъл дъх на утринен копнеж.

Сега ми свирка през комина...

Как може вятърът да разбереш!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

slaveja123 (Слава Костадинова)

2017-12-15T12:32:16+02:00

благодаря ви приятели
asizi (Nina Toshich)

2017-12-09T20:54:01+02:00

Хубаво, асоциативно....Харесах го , много нежност е вложил този вятър...?!
voda (Елица Ангелова)

2017-12-08T21:50:36+02:00

Хубави думи за волния вятър, Славея.
И ако не го разбираме, можем поне да го усещае...