slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
8 dic 2017, 19:33  

Вятърът 

  Poesía » De amor
319 0 3

Вятърът простена безутешно

и раздипли морна тишина.

Погали я, а тя прошушна нещо

и той от нежност премаля.

Събра окапалата шума,

постла любовното гнездо.

Нарисува с клони една дума

и така любовта си ѝ призна.

Но нали е вятър си замина

понесъл дъх на утринен копнеж.

Сега ми свирка през комина...

Как може вятърът да разбереш!

 

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??