Вятърът простена безутешно
и раздипли морна тишина.
Погали я, а тя прошушна нещо
и той от нежност премаля.
Събра окапалата шума,
постла любовното гнездо.
Нарисува с клони една дума
и така любовта си ѝ призна.
Но нали е вятър си замина
понесъл дъх на утринен копнеж.
Сега ми свирка през комина...
Как може вятърът да разбереш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.