slaveja123 (Слава Костадинова)
192 327
8 дек. 2017 г., 19:33  

Вятърът 

  Поэзия » Любовная
268 0 3

Вятърът простена безутешно

и раздипли морна тишина.

Погали я, а тя прошушна нещо

и той от нежност премаля.

Събра окапалата шума,

постла любовното гнездо.

Нарисува с клони една дума

и така любовта си ѝ призна.

Но нали е вятър си замина

понесъл дъх на утринен копнеж.

Сега ми свирка през комина...

Как може вятърът да разбереш!

 

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??