slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
8.12.2017 г., 19:33 ч.  

Вятърът 

  Поезия » Любовна
321 0 3

Вятърът простена безутешно

и раздипли морна тишина.

Погали я, а тя прошушна нещо

и той от нежност премаля.

Събра окапалата шума,

постла любовното гнездо.

Нарисува с клони една дума

и така любовта си ѝ призна.

Но нали е вятър си замина

понесъл дъх на утринен копнеж.

Сега ми свирка през комина...

Как може вятърът да разбереш!

 

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??