20 mar 2006, 21:17

Вятърът милва.......

  Poesía
1K 0 12
Вятърът милва и нежно шепти. 
Спри и послушай, не говори,
чуй го сега се вълнува!
Може да пее дори,
до зори да не заспива. 
Той може да бъде и мълния,
огън в пожар разгорял се.
Него не мога в шепи да скрия,
щом във мен запламтял е.
Можеш ли ти да го докоснеш?
Ако не можеш да полетиш,
по -добре стой настрана,
защото съм вятърнo нежна,
но мога да бъда стихийна!
Вятърът пак ми шепти
твоите мисли и чувства
аз се разтварям от шепота
ветрена нежна стихия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна рапсодия за вятъра! Поздравления, Жени!
  • Благодаря ви!Дани може би разтапям е добре,но го чувствам като разтваряне.Все пак наистина благодаря!
  • "понасям"или "разтапям" вместо "разтварям" може би,но и така е добре,сега ти пиша оценка...
  • Хареса ми,но пак тъжно!
  • И при мен се оправи. Хубав ти е стиха Джейн! Поздравления! 6 и от мен.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...