Вятърът милва.......
Вятърът милва и нежно шепти.
Спри и послушай, не говори,
чуй го сега се вълнува!
Може да пее дори,
до зори да не заспива.
Той може да бъде и мълния,
огън в пожар разгорял се.
Него не мога в шепи да скрия,
щом във мен запламтял е.
Можеш ли ти да го докоснеш?
Ако не можеш да полетиш,
по -добре стой настрана,
защото съм вятърнo нежна,
но мога да бъда стихийна!
Вятърът пак ми шепти
твоите мисли и чувства
аз се разтварям от шепота
ветрена нежна стихия.
Спри и послушай, не говори,
чуй го сега се вълнува!
Може да пее дори,
до зори да не заспива.
Той може да бъде и мълния,
огън в пожар разгорял се.
Него не мога в шепи да скрия,
щом във мен запламтял е.
Можеш ли ти да го докоснеш?
Ако не можеш да полетиш,
по -добре стой настрана,
защото съм вятърнo нежна,
но мога да бъда стихийна!
Вятърът пак ми шепти
твоите мисли и чувства
аз се разтварям от шепота
ветрена нежна стихия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
