18 oct 2008, 9:47

Вятърът на моето никога

  Poesía
622 0 2
 

Вятърът на моето никога

 

 

 

Златната есен с всички цветни акорди пуснах в душата ми бледа да броди.

Притихнала на люлката от детство гледах земите на своето наследство.

Завещани от лъчите на слънцето златно, което сбогува се с деня в моите обятия.

Косите бакърени с шал ме наметнаха. Светулки закъснели в житата просветнаха.

Не са жита - а трева изкласила от мъка. Сълза сред фенери е всяка светулка.

По пътя видях нечакан един силует  -  моят спомен вървеше уморен все напред.

Очертаваше фигура позната на мъж. Онзи, който не видях в деня и веднъж.

Отново без лице, без цвят и в тишина. Отново красив, истински и  с душа.

И там сред полята от златно зелени треви, сред дървета с цвят разплакали дъги,

по път прашен и земен, и много солиден Той вървеше усмихнат  угрижен към мен.

Душата ми къс по къс ставаше цяла. Бе близо да сбъдне, за което не е мечтала.

Шалът бакърен откри с жест лек рамената и тихо разшумоли се под мене земята.

Една подир една всяка крачка бе стенание, бе дума, ред от неизречено признание.

И всяка бе по-близо до тялото и до  душата. Гледах го с усет за непочувствани обятия.

Земята твореше от звуци своята песен, онази балада с акорди на сбъдната есен.

Куплет подир куплет звучеше блажено. Празнотата изпълваше  от всичко ненамерено.

Песен на която танцувал би унесен... Която вятърът до онези земи ни донесе.

Събирал я от пориви във всички посоки, всеобхватен, обсебващ, уморен да броди.

И ние танцувахме там сред злата и треви. Сред земя и небе, сред зелени лъчи.

Прегърнати от невъзможността и обречени.

Дъжд заваля... и отрече ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...