30 oct 2010, 17:34

Въглен... Болка... Жарава 

  Poesía » Otra
833 0 28
Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис
на ослепяло огнище.
Вечно със вятъра споря.
А той, мечтите разнищил,
с пепел замрежва очите
и ме сурвака с насмешка.
Как да повярва сития
в божата праведна грешка? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??