Въглен... Болка... Жарава

Поэзия » Другая

994 0 27

Моят живот суче

на времето болното виме.

Куцо, бездомно куче

е моят живот. Гори ме

въгленочерната орис

на ослепяло огнище.

Вечно със вятъра споря.

А той, мечтите разнищил,

с пепел замрежва очите

и ме сурвака с насмешка.

Как да повярва сития

в божата праведна грешка?

Вижте, кучето суче

болното виме на времето.

Само на сън се случва -

кокал му хвърлят, взема го

и с недоволна насита

вълчия глад утолява.

Но се събужда в нищото.

Въглен... Болка... Жарава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Болко ле, болчице, добре, че са приятелите, да те излея пред тях в стихове..! С най-добри чувства към вас: Вакрилов и Галена!

2010-11-06T16:29:08+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

От болката на познанието и мъдростта лееш стихове за чудо и приказ - мъдри, искрени, щедри и открити. Да черпи човек с пълни шепи! Благодаря ти, Мария!

2010-11-06T12:47:38+02:00
verysmallanimal (Вакрилов)

Да изпееш болката така красиво....

2010-11-06T11:17:54+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Честит да бъде празникът и на вас, Ивайло и Сашо! Споделен с приятели,
е по-слънчев за сърцето!

2010-11-01T21:32:09+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Хубав и силен стих,
с привкус на болка и тъга!
Честит празник, Мария!

2010-11-01T21:09:49+02:00