pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
30 окт. 2010 г., 17:34

Въглен... Болка... Жарава 

  Поэзия » Другая
772 0 28

Моят живот суче

на времето болното виме.

Куцо, бездомно куче

е моят живот. Гори ме

 

въгленочерната орис

на ослепяло огнище.

Вечно със вятъра споря.

А той, мечтите разнищил,

 

с пепел замрежва очите

и ме сурвака с насмешка.

Как да повярва сития

в божата праведна грешка?

 

Вижте, кучето суче

болното виме на времето.

Само на сън се случва -

кокал му хвърлят, взема го

 

и с недоволна насита

вълчия глад утолява.

Но се събужда в нищото.

Въглен... Болка... Жарава...

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Болко ле, болчице, добре, че са приятелите, да те излея пред тях в стихове..! С най-добри чувства към вас: Вакрилов и Галена!
  • От болката на познанието и мъдростта лееш стихове за чудо и приказ - мъдри, искрени, щедри и открити. Да черпи човек с пълни шепи! Благодаря ти, Мария!
  • Да изпееш болката така красиво....
  • Честит да бъде празникът и на вас, Ивайло и Сашо! Споделен с приятели,
    е по-слънчев за сърцето!
  • Хубав и силен стих,
    с привкус на болка и тъга!
    Честит празник, Мария!
  • Честит празник, Пастирке. Все те срещам край Високото ти Слово. Поздрав: Барона
  • И прилича на вой на окуцяло куче, нали... Прегръщам те, Плами!
  • Жегва силно този стих... Прегръщам те, Мария!!!
  • Изпращам ти виртуална прегръдка, Ани!
  • Мария... Благодаря!!!
    С това вече успя да ме азплачеш. Не само с тъжния стих, но най-вече с жеста!!!

    Веднага си го прибирам в любими.
  • Благодаря ти, Ели! Толкова топлота има в думите ти! Как да не им повярвам!Прегръщам те, мила!
    Роси, поздрав и на теб с благодарност, че се отби при моята поетична страничка и коментира ласкаво написаното от мен!
  • Силно въздействащо стихотворение.
    Поздрав, Мария!
  • Мария, така високо вдигаш летвата за себе си и за другите със своите стихове! Силна си, разбира се, с въздействието си върху хората - това ако не е сила, кое???
  • Ани, аз имам и едно стихотворение, което ще ти подаря сега. В него става въпрос точно за трошицата:

    Животът забрави да ми предложи
    парченце от своята сладост.
    Подхвърли цинично трохите от ножа.
    Приех ги. Със просешка радост.

    Но тези трошици станаха отрова
    за моята същност човешка.
    Стоя като куче и чакам отново.
    А той ме поглежда с насмешка.

    ...

    Светле, как ми се иска да повярвам в тази сила, която другите виждат в мен, а аз все я търся и ми е трудно да я открия. Благодаря ти, мила!

    ...

    Еви, тази полуусмивка приемам за съпричастност. С нея събуждаш усмивка в мен!
  • ...
  • Сила, Мария! Не всеки я притежава, но при теб и поезията ти тя Е!
  • ,,кокал му хвърлят, взема го
    и с недоволна насита
    вълчия глад утолява.''

    Понякога е нужна само трошица...
    Тежък стих

  • Оги, благодаря за поздравленията и подкрепящия коментар!
    Ели, аз и сега се чувствам като в стихотворението, а то е писано преди около 20 години! Де да беше моментно настроението, което то излъчва!
  • Мрачно е чувството в този стих.
    А бездомното и куцо куче, като олицетворение на живота, внася още тъга.
    Но мисля, че е моментно настроение.
    И тази жарава на финала не е случайна...
    Поздравления!


  • Много силно!!!
    Поздравления
  • Момичета, благодаря за добрите думи и високата оценка на написаното от мен! След посещенията ви аз съм винаги щастлива! Страшно зареждащо е това "Браво!"
  • Силен запомнящ се стих!!!
  • Браво!
  • Дано имаме сили да я преглътнем, Руми!Поздрав и от мен!
  • Хубава вечер ви желая, приятели! Моята също ще е такава, след вашите думи, които ме правят щастлива, но и толкова много ме задължават!
  • Невероятна си Мария!Притежаваш висока класа и божествен талант!Стиховете ти са празник за душата!Радвам се, че те има!Поздрав!
  • Ники, благодаря ти, че си тук! Здравей!
  • красота
Предложения
: ??:??