Oct 30, 2010, 5:34 PM

Въглен... Болка... Жарава

  Poetry » Other
995 0 27

Моят живот суче

на времето болното виме.

Куцо, бездомно куче

е моят живот. Гори ме

 

въгленочерната орис

на ослепяло огнище.

Вечно със вятъра споря.

А той, мечтите разнищил,

 

с пепел замрежва очите

и ме сурвака с насмешка.

Как да повярва сития

в божата праведна грешка?

 

Вижте, кучето суче

болното виме на времето.

Само на сън се случва -

кокал му хвърлят, взема го

 

и с недоволна насита

вълчия глад утолява.

Но се събужда в нищото.

Въглен... Болка... Жарава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болко ле, болчице, добре, че са приятелите, да те излея пред тях в стихове..! С най-добри чувства към вас: Вакрилов и Галена!
  • От болката на познанието и мъдростта лееш стихове за чудо и приказ - мъдри, искрени, щедри и открити. Да черпи човек с пълни шепи! Благодаря ти, Мария!
  • Да изпееш болката така красиво....
  • Честит да бъде празникът и на вас, Ивайло и Сашо! Споделен с приятели,
    е по-слънчев за сърцето!
  • Хубав и силен стих,
    с привкус на болка и тъга!
    Честит празник, Мария!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...