Моят живот суче
на времето болното виме.
Куцо, бездомно куче
е моят живот. Гори ме
въгленочерната орис
на ослепяло огнище.
Вечно със вятъра споря.
А той, мечтите разнищил,
с пепел замрежва очите
и ме сурвака с насмешка.
Как да повярва сития
в божата праведна грешка? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация