5 mar 2022, 9:17

Вълча луна

494 0 6

Залезът зимен е светва, угасва

хвърлен на покрива остър зъб.

А срещу уроки, обич нещастна

лунно мънисто над стария дъб.

 

С мъка изтръгвам стрелата лъчиста

тъмна магия е вълчият вой.

Пия от извор, водата му чиста

вдигам наздравица мой е пак, мой!

 

Колко е мой, питаш от ден до пладне!

Горе луна пак сребрист вълкодав.

Смях се, пирувах останах си жадна

с вълча магия без вълчи нрав!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ctaChn5T0p8

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъкмо се чудех с какво да илюстрирам вълчия зъб и ето ти! Вълкът също бил бил руски! 😁 Това е снаряд, заседнал в покрива на къща в Харков.😒
  • Сега очаквам професор Витанов да напише критическа статия "За експоненциалната градация на екзистенциалната деструктивизация в стихотворението "Вълча луна" на Мария Димитрова, през призмата на вътъко-основната мистификация на магийната фалшификация в интерпретацията на ИнаКалина"😁
  • Обърнала си го наопаки и си сменила вътъка с основата. Получил се е противоположен смисъл. Има и нрав без магия, вярно. На мен мисълта ми беше, че вълкът козината си мени, но нрава - не, но и овцата няма как да си смени нрава, дори и да си смени козината с вълча. Всекиму своето. А залязващото над покривите слънце винаги ми прилича на проблясващ златен зъб, оттам тръгна цялото стихотворение. Имам си и едни двойни тирета, които експоненциално увеличават броя си с всяка строфа, на които държа, а при теб се губят, както и броят на сричките, който при мен е строго фиксиран. Зъбът ти и нравът трябва да са членувани☻Клипът, който съм приложила, ми е много близък като светоусещане. Не знаем какво печелим, когато губим и обратното. Тирето от последния ред трябва да отиде горе след "горе", но късно се усетих. Това е единственият недостатък на стихотворението, смятам 😁. Благодаря за оценката и закачката!
  • за втори път днес констатирам, че са се навъдили фалшиви магьосници
    Залезът зимен, светва, угасва.
    Хвърлен на покрива острият зъб
    е срещу уроки, обич нещастна -
    лунно мънисто над стария дъб.
    С мъка изтръгвам стрелата, личи си -
    тъмна магия е вълчият вой.
    Като от извор, водата е чиста,
    аз съм пияна, а той пак е мой
    Колко е мой ли? От ден та до пладне!
    Горе луната – сребрист вълкодав.
    Смях се, пирувах...някой открадна
    тази магия с вълчия нрав!

    Мария, това с усмивка към теб. Благодаря, че ми позволи да се включа с мой вариант на твойто изпълнение
  • Благодаря за коментара, Таня.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...