МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K

5 мар. 2022 г., 09:17

Вълча луна

Поэзия » Любовная

496 0 6

Залезът зимен е – светва, угасва –

хвърлен на покрива остър зъб.

А срещу уроки, обич нещастна –

лунно мънисто над стария дъб.

С мъка изтръгвам стрелата лъчиста –

тъмна магия е вълчият вой.

Пия от извор, водата му – чиста –

вдигам наздравица – мой е пак, мой!

Колко е мой, питаш – от ден до пладне!

Горе луна пак – сребрист вълкодав.

Смях се, пирувах – останах си жадна –

с вълча магия – без вълчи нрав!

https://www.youtube.com/watch?v=ctaChn5T0p8

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Тъкмо се чудех с какво да илюстрирам вълчия зъб и ето ти! Вълкът също бил бил руски! 😁 Това е снаряд, заседнал в покрива на къща в Харков.😒

2022-03-09T17:49:56+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Сега очаквам професор Витанов да напише критическа статия "За експоненциалната градация на екзистенциалната деструктивизация в стихотворението "Вълча луна" на Мария Димитрова, през призмата на вътъко-основната мистификация на магийната фалшификация в интерпретацията на ИнаКалина"😁

2022-03-06T07:13:58+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Обърнала си го наопаки и си сменила вътъка с основата. Получил се е противоположен смисъл. Има и нрав без магия, вярно. На мен мисълта ми беше, че вълкът козината си мени, но нрава - не, но и овцата няма как да си смени нрава, дори и да си смени козината с вълча. Всекиму своето. А залязващото над покривите слънце винаги ми прилича на проблясващ златен зъб, оттам тръгна цялото стихотворение. Имам си и едни двойни тирета, които експоненциално увеличават броя си с всяка строфа, на които държа, а при теб се губят, както и броят на сричките, който при мен е строго фиксиран. Зъбът ти и нравът трябва да са членувани☻Клипът, който съм приложила, ми е много близък като светоусещане. Не знаем какво печелим, когато губим и обратното. Тирето от последния ред трябва да отиде горе след "горе", но късно се усетих. Това е единственият недостатък на стихотворението, смятам 😁. Благодаря за оценката и закачката!

2022-03-06T06:26:46+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

за втори път днес констатирам, че са се навъдили фалшиви магьосници
Залезът зимен, светва, угасва.
Хвърлен на покрива острият зъб
е срещу уроки, обич нещастна -
лунно мънисто над стария дъб.
С мъка изтръгвам стрелата, личи си -
тъмна магия е вълчият вой.
Като от извор, водата е чиста,
аз съм пияна, а той пак е мой
Колко е мой ли? От ден та до пладне!
Горе луната – сребрист вълкодав.
Смях се, пирувах...някой открадна
тази магия с вълчия нрав!

Мария, това с усмивка към теб. Благодаря, че ми позволи да се включа с мой вариант на твойто изпълнение

2022-03-06T06:02:46+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря за коментара, Таня.

2022-03-05T16:38:39+02:00

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬