МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
5 мар. 2022 г., 09:17

Вълча луна 

  Поэзия » Любовная
277 0 6

Залезът зимен е – светва, угасва –

хвърлен на покрива остър зъб.

А срещу уроки, обич нещастна –

лунно мънисто над стария дъб.

 

С мъка изтръгвам стрелата лъчиста –

тъмна магия е вълчият вой.

Пия от извор, водата му – чиста –

вдигам наздравица – мой е пак, мой!

 

Колко е мой, питаш – от ден до пладне!

Горе луна пак – сребрист вълкодав.

Смях се, пирувах – останах си жадна –

с вълча магия – без вълчи нрав!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ctaChn5T0p8

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъкмо се чудех с какво да илюстрирам вълчия зъб и ето ти! Вълкът също бил бил руски! 😁 Това е снаряд, заседнал в покрива на къща в Харков.😒
  • Сега очаквам професор Витанов да напише критическа статия "За експоненциалната градация на екзистенциалната деструктивизация в стихотворението "Вълча луна" на Мария Димитрова, през призмата на вътъко-основната мистификация на магийната фалшификация в интерпретацията на ИнаКалина"😁
  • Обърнала си го наопаки и си сменила вътъка с основата. Получил се е противоположен смисъл. Има и нрав без магия, вярно. На мен мисълта ми беше, че вълкът козината си мени, но нрава - не, но и овцата няма как да си смени нрава, дори и да си смени козината с вълча. Всекиму своето. А залязващото над покривите слънце винаги ми прилича на проблясващ златен зъб, оттам тръгна цялото стихотворение. Имам си и едни двойни тирета, които експоненциално увеличават броя си с всяка строфа, на които държа, а при теб се губят, както и броят на сричките, който при мен е строго фиксиран. Зъбът ти и нравът трябва да са членувани☻Клипът, който съм приложила, ми е много близък като светоусещане. Не знаем какво печелим, когато губим и обратното. Тирето от последния ред трябва да отиде горе след "горе", но късно се усетих. Това е единственият недостатък на стихотворението, смятам 😁. Благодаря за оценката и закачката!
  • за втори път днес констатирам, че са се навъдили фалшиви магьосници
    Залезът зимен, светва, угасва.
    Хвърлен на покрива острият зъб
    е срещу уроки, обич нещастна -
    лунно мънисто над стария дъб.
    С мъка изтръгвам стрелата, личи си -
    тъмна магия е вълчият вой.
    Като от извор, водата е чиста,
    аз съм пияна, а той пак е мой
    Колко е мой ли? От ден та до пладне!
    Горе луната – сребрист вълкодав.
    Смях се, пирувах...някой открадна
    тази магия с вълчия нрав!

    Мария, това с усмивка към теб. Благодаря, че ми позволи да се включа с мой вариант на твойто изпълнение
  • Благодаря за коментара, Таня.
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??