5.03.2022 г., 9:17

Вълча луна

492 0 6

Залезът зимен е светва, угасва

хвърлен на покрива остър зъб.

А срещу уроки, обич нещастна

лунно мънисто над стария дъб.

 

С мъка изтръгвам стрелата лъчиста

тъмна магия е вълчият вой.

Пия от извор, водата му чиста

вдигам наздравица мой е пак, мой!

 

Колко е мой, питаш от ден до пладне!

Горе луна пак сребрист вълкодав.

Смях се, пирувах останах си жадна

с вълча магия без вълчи нрав!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ctaChn5T0p8

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъкмо се чудех с какво да илюстрирам вълчия зъб и ето ти! Вълкът също бил бил руски! 😁 Това е снаряд, заседнал в покрива на къща в Харков.😒
  • Сега очаквам професор Витанов да напише критическа статия "За експоненциалната градация на екзистенциалната деструктивизация в стихотворението "Вълча луна" на Мария Димитрова, през призмата на вътъко-основната мистификация на магийната фалшификация в интерпретацията на ИнаКалина"😁
  • Обърнала си го наопаки и си сменила вътъка с основата. Получил се е противоположен смисъл. Има и нрав без магия, вярно. На мен мисълта ми беше, че вълкът козината си мени, но нрава - не, но и овцата няма как да си смени нрава, дори и да си смени козината с вълча. Всекиму своето. А залязващото над покривите слънце винаги ми прилича на проблясващ златен зъб, оттам тръгна цялото стихотворение. Имам си и едни двойни тирета, които експоненциално увеличават броя си с всяка строфа, на които държа, а при теб се губят, както и броят на сричките, който при мен е строго фиксиран. Зъбът ти и нравът трябва да са членувани☻Клипът, който съм приложила, ми е много близък като светоусещане. Не знаем какво печелим, когато губим и обратното. Тирето от последния ред трябва да отиде горе след "горе", но късно се усетих. Това е единственият недостатък на стихотворението, смятам 😁. Благодаря за оценката и закачката!
  • за втори път днес констатирам, че са се навъдили фалшиви магьосници
    Залезът зимен, светва, угасва.
    Хвърлен на покрива острият зъб
    е срещу уроки, обич нещастна -
    лунно мънисто над стария дъб.
    С мъка изтръгвам стрелата, личи си -
    тъмна магия е вълчият вой.
    Като от извор, водата е чиста,
    аз съм пияна, а той пак е мой
    Колко е мой ли? От ден та до пладне!
    Горе луната – сребрист вълкодав.
    Смях се, пирувах...някой открадна
    тази магия с вълчия нрав!

    Мария, това с усмивка към теб. Благодаря, че ми позволи да се включа с мой вариант на твойто изпълнение
  • Благодаря за коментара, Таня.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...