Вълча смърт
/Свидна/
Покриваше със тяло малките вълчета,
но вече беше късно и тя видя цефта,
сведе си главата, близна им челата,
притихна безнадеждно чакайки смъртта.
Изстрел, после нищо,
явно не улучи,
бавно се надигна, веднага го съзря,
захапал бе ръката и стискаше по вълчи,
вик от страх и болка тихото раздра.
Срещна му очите, жълти като слънце, ...