Вълча смърт
Вълча смърт
/Свидна/
Покриваше със тяло малките вълчета,
но вече беше късно и тя видя цефта,
сведе си главата, близна им челата,
притихна безнадеждно чакайки смъртта.
Изстрел, после нищо,
явно не улучи,
бавно се надигна, веднага го съзря,
захапал бе ръката и стискаше по вълчи,
вик от страх и болка тихото раздра.
Срещна му очите, жълти като слънце,
срещна любовта му, мъката страха,
кимна, а на сбогом взе си златно зрънце
и го скри дълбоко в своята душа.
Промъкваха се бързо, през камъни и храсти,
но не след дълго чуха изстрели и глъч,
а после вой от ярост и от тежки рани,
затихващ вой, угастващ, като слънчев лъч.
Нощта се спусна бавно, вълчетата заспаха,
небето беше звездно, а пътят като нов,
вълчицата се вдигна, очите и горяха,
зави срещу луната от мъка и любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
