Вълча смърт
Вълча смърт
/Свидна/
Покриваше със тяло малките вълчета,
но вече беше късно и тя видя цефта,
сведе си главата, близна им челата,
притихна безнадеждно чакайки смъртта.
Изстрел, после нищо,
явно не улучи,
бавно се надигна, веднага го съзря,
захапал бе ръката и стискаше по вълчи,
вик от страх и болка тихото раздра.
Срещна му очите, жълти като слънце,
срещна любовта му, мъката страха,
кимна, а на сбогом взе си златно зрънце
и го скри дълбоко в своята душа.
Промъкваха се бързо, през камъни и храсти,
но не след дълго чуха изстрели и глъч,
а после вой от ярост и от тежки рани,
затихващ вой, угастващ, като слънчев лъч.
Нощта се спусна бавно, вълчетата заспаха,
небето беше звездно, а пътят като нов,
вълчицата се вдигна, очите и горяха,
зави срещу луната от мъка и любов!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много силен стих! Поздравления, Евгения!
-
Евгения, хората са разчувствани за майката вълчица, сякаш никой не видя бащата вълк.
Чудно 🤔 -
Докосваш скрити струни в душата. Разчувства ме твоята вълчица-майка. Браво! ❤️
-
Много силно и докосващо, настръхнах, всяка майка в живота заслужава уважение! Представих си картината и се натъжих! За съжаление много животни се изтребват!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
https://chitanka.info/text/14287-smyrtta-na-vylka
това е най-силният стих на тази тема, който съм прочел. Поздравление, Жени!