Вълци единаци
Земя ли под нозе ни не достига?
И въздухът дали не е достатъчен?
Частица слънчев лъч за всички има,
а всеки стиска своя пай невзрачен.
Глътка водица жажда утолява.
Искрица огън стопля в люта зима.
Ръка приятелска за двама стига,
коматче хляб, паничка боб щом има.
Затеглили сме чергата към себе си.
Какво от туй, че другият замръзва.
На ближния не дава никой риза,
не другият - душата ни замръзва.
По раса и по вяра се разделяме,
по цвят, по мярка, по какво ли не
и храним хищен звяр в телата си,
а после търсим някой да го спре.
На вълци единаци заприличахме,
самотници, човешки облик губим.
Забравихме дори да се обичаме,
робувайки на преходни заблуди.
А колко малко трябва да е инак,
земята под нозе ни да разцъфва,
с надежда да заспива всеки заник,
с човещина зората да настъпва.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дълбок, смислен и мъдър стих, Злати!
Поздрав и от мен за поезията! -
така е...
-
Чудесен стих! Поздрави!
-
Горчивата истина.
Поздравявам те, Злати. -
Така е, но и такива сме...
Поздравявам те. -
Много мъдрост има в стиха ти, Злати. Всеки куплет ни призовава да си дадем сметка за негативите, които се трупат в душата ни. Във всеки човек има от всичко, важното е да се опознае, да знае слабите си страни, за да има надежда да се стреми към усъвършенстване.
-
Благодаря, Младене! Колко си прав!
-
...А колко малко не ни достига, за да е инак и Земята да стане Рай. Виновен е дяволският ген в човешките същества. С него те са в Ада приживе...
Прекрасен стих, Ромашка! Стих с дълбока идея, проследена и защитена отлично. Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря сърдечно, Георги!
С благодарност, мила Вили!
Таня, благодаря, че се отби при мен!
Благодаря, Жени!
Аз благодаря за подкрепата, скъпа Скити!
Пожелавам ви слънчева, усмихната и вдъхновена седмица!