16 ene 2019, 13:19

Вълците в мен

  Poesía
373 0 0

ВЪЛЦИТЕ В МЕН

 

Има ги в теб, в мен
и в целият свят като цяло.
Те са тъмна нощ и светъл ден.
Боядисват душите ни в черно и бяло.
Имам ги аз по рождение.
Еднакво, по равно ги хранех.
Нямах дори и съмнение,
че трябва от някой от тях да се браня.
Живееха съвместно, по братски,
докато някой от вън им не каза,
че на единия разходките са по-кратки,
на другия повече обич съм давала.
В черния злобата изригна
и оголи до ужас остри зъби,
а белият само неразбиращ примигна,
за пръв път пророни тихи сълзи.
Погалих единия, с другия поговорих,
както се говори с приятел,
сърцето му с добрина отворих,
разясних му, как може да стане предател,
ако се влияе от дяволски желания,
как да превръща страстите
в благородни, светли послания.
Те ме научиха на дипломатичност,
на духовни, сърдечни отношения,
да хармонирам в мен двете личности
в едно цяло, мир и Божествено смирение.

 

15 01 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...