16.01.2019 г., 13:19

Вълците в мен

370 0 0

ВЪЛЦИТЕ В МЕН

 

Има ги в теб, в мен
и в целият свят като цяло.
Те са тъмна нощ и светъл ден.
Боядисват душите ни в черно и бяло.
Имам ги аз по рождение.
Еднакво, по равно ги хранех.
Нямах дори и съмнение,
че трябва от някой от тях да се браня.
Живееха съвместно, по братски,
докато някой от вън им не каза,
че на единия разходките са по-кратки,
на другия повече обич съм давала.
В черния злобата изригна
и оголи до ужас остри зъби,
а белият само неразбиращ примигна,
за пръв път пророни тихи сълзи.
Погалих единия, с другия поговорих,
както се говори с приятел,
сърцето му с добрина отворих,
разясних му, как може да стане предател,
ако се влияе от дяволски желания,
как да превръща страстите
в благородни, светли послания.
Те ме научиха на дипломатичност,
на духовни, сърдечни отношения,
да хармонирам в мен двете личности
в едно цяло, мир и Божествено смирение.

 

15 01 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...