ВЪЛЦИТЕ В МЕН

Има ги в теб, в мен
и в целият свят като цяло.
Те са тъмна нощ и светъл ден.
Боядисват душите ни в черно и бяло.
Имам ги аз по рождение.
Еднакво, по равно ги хранех.
Нямах дори и съмнение,
че трябва от някой от тях да се браня.
Живееха съвместно, по братски,
докато някой от вън им не каза,
че на единия разходките са по-кратки,
на другия повече обич съм давала.
В черния злобата изригна
и оголи до ужас остри зъби,
а белият само неразбиращ примигна,
за пръв път пророни тихи сълзи.
Погалих единия, с другия поговорих,
както се говори с приятел,
сърцето му с добрина отворих,
разясних му, как може да стане предател,
ако се влияе от дяволски желания,
как да превръща страстите
в благородни, светли послания.
Те ме научиха на дипломатичност,
на духовни, сърдечни отношения,
да хармонирам в мен двете личности
в едно цяло, мир и Божествено смирение.

15 01 2016