9 ene 2019, 13:50

Вълк единак 

  Poesía » Filosófica
470 0 1

Вълк единак

 

Аз съм си вълк единак,

така ме ориса съдбата.

От болка да вия сама,

вълчица нейде в тъмата.

 

Вече не вия, болката спря,

но остана тъгата...

спътник ням и безкраен

на самотата...

 

Нощем вълците вият,

вият срещу луната.

Озлобени и гладни,

самотни там в гората.

 

И аз съм вълчица,

още раните ближа...

Удари тежки понесох,

сама без закрила.

 

Така е било и ще бъде,

пак ще падам и ставам.

Боже... помогни ми...

да не се предавам.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??