Аз съм си вълк единак,
така ме ориса съдбата.
От болка да вия сама,
вълчица нейде в тъмата.
Вече не вия, болката спря,
но остана тъгата...
спътник ням и безкраен
на самотата...
Нощем вълците вият,
вият срещу луната.
Озлобени и гладни,
самотни там в гората. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse