димитрова (Лилия Нейкова) димитрова (Лилия Нейкова)
4 249
9 янв. 2019 г., 13:50

Вълк единак

1K 0 1

Вълк единак

 

Аз съм си вълк единак,

така ме ориса съдбата.

От болка да вия сама,

вълчица нейде в тъмата.

 

Вече не вия, болката спря,

но остана тъгата...

спътник ням и безкраен

на самотата...

 

Нощем вълците вият,

вият срещу луната.

Озлобени и гладни,

самотни там в гората.

 

И аз съм вълчица,

още раните ближа...

Удари тежки понесох,

сама без закрила.

 

Така е било и ще бъде,

пак ще падам и ставам.

Боже... помогни ми...

да не се предавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0