Вълк единак

9 янв. 2019 г., 13:50

Поэзия » Философская

633 0 1

Аз съм си вълк единак,

така ме ориса съдбата.

От болка да вия сама,

вълчица нейде в тъмата.

Вече не вия, болката спря,

но остана тъгата...

спътник ням и безкраен

на самотата...

Нощем вълците вият,

вият срещу луната.

Озлобени и гладни,

самотни там в гората.

И аз съм вълчица,

още раните ближа...

Удари тежки понесох,

сама без закрила.

Така е било и ще бъде,

пак ще падам и ставам.

Боже... помогни ми...

да не се предавам.