Вълк единак

9.01.2019 г., 13:50 ч.

Поезия » Философска

610 0 1

Аз съм си вълк единак,

така ме ориса съдбата.

От болка да вия сама,

вълчица нейде в тъмата.

Вече не вия, болката спря,

но остана тъгата...

спътник ням и безкраен

на самотата...

Нощем вълците вият,

вият срещу луната.

Озлобени и гладни,

самотни там в гората.

И аз съм вълчица,

още раните ближа...

Удари тежки понесох,

сама без закрила.

Така е било и ще бъде,

пак ще падам и ставам.

Боже... помогни ми...

да не се предавам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Жулли (Юлия Димитрова)

2019-01-09T14:21:18+02:00

откровено, преболяно, измолено с нотка надежда... Харесах!