Вълк единак
997
0
1
Вълк единак
Аз съм си вълк единак,
така ме ориса съдбата.
От болка да вия сама,
вълчица нейде в тъмата.
Вече не вия, болката спря,
но остана тъгата...
спътник ням и безкраен
на самотата...
Нощем вълците вият,
вият срещу луната.
Озлобени и гладни,
самотни там в гората.
И аз съм вълчица,
още раните ближа...
Удари тежки понесох,
сама без закрила.
Така е било и ще бъде,
пак ще падам и ставам.
Боже... помогни ми...
да не се предавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
