димитрова (Лилия Нейкова) димитрова (Лилия Нейкова)
4 249
Jan 9, 2019, 1:50 PM

Вълк единак

998 0 1

Вълк единак

 

Аз съм си вълк единак,

така ме ориса съдбата.

От болка да вия сама,

вълчица нейде в тъмата.

 

Вече не вия, болката спря,

но остана тъгата...

спътник ням и безкраен

на самотата...

 

Нощем вълците вият,

вият срещу луната.

Озлобени и гладни,

самотни там в гората.

 

И аз съм вълчица,

още раните ближа...

Удари тежки понесох,

сама без закрила.

 

Така е било и ще бъде,

пак ще падам и ставам.

Боже... помогни ми...

да не се предавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0