ВЪЛНА
Потъват плахо следите ти в пясъка.
Преследвани от узрели вълни.
Там някъде, на ехото крясъка
връхлетя. И безмълвно се сви.
От моите сънища отново избягал си.
Безпътно се луташ сега.
И сълзите ми, безцветно изрязани
се сливат бавно в една синева.
Където боса, теб само обичаща,
пристъпвам лека, по килим от роса.
И с букетче от нежни лютичета
притихвам в скута ти -
укротена вълна...
© Лакрима Todos los derechos reservados