14.10.2013 г., 17:18

Вълна

906 0 8

ВЪЛНА

 

Потъват плахо следите ти в пясъка.

Преследвани от узрели вълни.

Там някъде, на ехото крясъка

връхлетя. И безмълвно се сви.

 

От моите сънища отново избягал си.

Безпътно се луташ сега.

И сълзите ми, безцветно изрязани

се сливат бавно в една синева.

 

Където боса, теб само обичаща,

пристъпвам лека, по килим от роса.

И с букетче от нежни лютичета

притихвам в скута ти -

укротена вълна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Васко,ами опитвам се
  • Докосна ме това твое стихо! Поздрави! Твори!
  • Приеми го като стих с продължение,Ани! Нещо като..„укротение“преди буря! хихихи Прегръщам те!
    Рада,Краси,Виктор,Светла,Ани,много ви благодаря!
  • Благодаря,че се отбивате и при мен,новодошлата..!!!
  • Така очарователно ...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...