14.10.2013 г., 17:18

Вълна

907 0 8

ВЪЛНА

 

Потъват плахо следите ти в пясъка.

Преследвани от узрели вълни.

Там някъде, на ехото крясъка

връхлетя. И безмълвно се сви.

 

От моите сънища отново избягал си.

Безпътно се луташ сега.

И сълзите ми, безцветно изрязани

се сливат бавно в една синева.

 

Където боса, теб само обичаща,

пристъпвам лека, по килим от роса.

И с букетче от нежни лютичета

притихвам в скута ти -

укротена вълна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лакрима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Васко,ами опитвам се
  • Докосна ме това твое стихо! Поздрави! Твори!
  • Приеми го като стих с продължение,Ани! Нещо като..„укротение“преди буря! хихихи Прегръщам те!
    Рада,Краси,Виктор,Светла,Ани,много ви благодаря!
  • Благодаря,че се отбивате и при мен,новодошлата..!!!
  • Така очарователно ...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...