10 jul 2025, 7:21

Вълнението на поета

  Poesía
173 0 0

Залата е пълна -

гледаш светлините.

От емоции вълна

се блъска по стените.

Трябва да ги усмириш,

този път ти да ги владееш,

но как, не можеш да решиш

или просто не умееш.

Лесно е когато сте сами,

всеки удар на сърцето

се превръща бързо в рими

и вълнението е за миг отнето.

А тук няма как да сме сами с тях -

от останалите да ги пазим.

Веднъж облечени ще са в смях,

друг път силно ще ги мразим.

Такава е съдбата на поета -

твори щом наоколо е празно,

но в залата докрай заета,

вълнението е заразно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...