10 июл. 2025 г., 07:21

Вълнението на поета

168 0 0

Залата е пълна -

гледаш светлините.

От емоции вълна

се блъска по стените.

Трябва да ги усмириш,

този път ти да ги владееш,

но как, не можеш да решиш

или просто не умееш.

Лесно е когато сте сами,

всеки удар на сърцето

се превръща бързо в рими

и вълнението е за миг отнето.

А тук няма как да сме сами с тях -

от останалите да ги пазим.

Веднъж облечени ще са в смях,

друг път силно ще ги мразим.

Такава е съдбата на поета -

твори щом наоколо е празно,

но в залата докрай заета,

вълнението е заразно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...