Вълнението на поета

Залата е пълна -

гледаш светлините.

От емоции вълна

се блъска по стените.

Трябва да ги усмириш,

този път ти да ги владееш,

но как, не можеш да решиш

или просто не умееш.

Лесно е когато сте сами,

всеки удар на сърцето

се превръща бързо в рими

и вълнението е за миг отнето.

А тук няма как да сме сами с тях -

от останалите да ги пазим.

Веднъж облечени ще са в смях,

друг път силно ще ги мразим.

Такава е съдбата на поета -

твори щом наоколо е празно,

но в залата докрай заета,

вълнението е заразно!