10.07.2025 г., 7:21

Вълнението на поета

170 0 0

Залата е пълна -

гледаш светлините.

От емоции вълна

се блъска по стените.

Трябва да ги усмириш,

този път ти да ги владееш,

но как, не можеш да решиш

или просто не умееш.

Лесно е когато сте сами,

всеки удар на сърцето

се превръща бързо в рими

и вълнението е за миг отнето.

А тук няма как да сме сами с тях -

от останалите да ги пазим.

Веднъж облечени ще са в смях,

друг път силно ще ги мразим.

Такава е съдбата на поета -

твори щом наоколо е празно,

но в залата докрай заета,

вълнението е заразно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...