По дланите ми цъфнали цветя
ухаеха на пролет нежна.
Отнейде птица бяла долетя.
Запя, а аз бях много уморена.
Заслушах се във песента,
как вятър запленен от глетчер
с трели от синя красота
оглася планината вечер.
Луната ми говореше със глас
на лебедова чудна песен.
Звезди във профил и анфас
танцуваха ми валс небесен.
Помислих си във Рая ли съм аз,
ала очи отворих. Това е само сън.
Затворих ги мига да уловя,
но вече се разсъмваше навън...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados