Oct 2, 2014, 6:41 PM  

Вълшебен звън

  Poetry » Other
616 1 0

По дланите ми цъфнали цветя
ухаеха на пролет нежна.
Отнейде птица бяла долетя.
Запя, а аз бях много уморена.

Заслушах се във песента,
как вятър запленен от глетчер 
с трели от синя красота
оглася планината вечер.

Луната ми говореше със глас
на лебедова чудна песен.
Звезди във профил и анфас
танцуваха ми валс небесен.

Помислих си във Рая ли съм аз,
ала очи отворих. Това е само сън.
Затворих ги мига да уловя,
но вече се разсъмваше навън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...