Вятър по пътеките житейски,
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда
не може там да се нахлува с взлом,
дълбоко и горчиво аз ще страдам
пред лицемерен и фалшив поклон.
Сърцето ми отдавна се заключи,
от бездушието хорско наранено,
никой даром няма да получи
щедрата ми обич безрезервно. ...