Вълшебната лампа
Вятър по пътеките житейски,
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда
не може там да се нахлува с взлом,
дълбоко и горчиво аз ще страдам
пред лицемерен и фалшив поклон.
Сърцето ми отдавна се заключи,
от бездушието хорско наранено,
никой даром няма да получи
щедрата ми обич безрезервно.
Аладиновата лампа на стената
с лъч вълшебен вече не блести,
кой ще й възвърне светлината
та да спре фитилът да мълчи.
Душата ми е храм и го помнете,
ако искате пътека да ви стори,
просто лампичката стара запалете -
портата сама ще се отвори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
!
