M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
22.07.2014 г., 23:25 ч.

Вълшебната лампа 

  Поезия
730 0 8

Вятър по пътеките житейски,

неуморимо брули храсти цветове,

отекват в звездното небе навеки

опустошени човешки гласове.

 

С бодлива тел е моята ограда

не може там да се нахлува с взлом,

дълбоко и горчиво аз ще страдам

пред лицемерен и фалшив поклон.

 

Сърцето ми отдавна се заключи,

от бездушието хорско наранено,

никой даром няма да получи

щедрата ми обич безрезервно.

 

Аладиновата лампа на стената

с лъч вълшебен вече не блести,

кой ще й възвърне светлината

та да спре фитилът да мълчи.

 

Душата ми е храм и го помнете,

ако искате пътека да ви стори,

просто лампичката стара запалете -

портата сама ще се отвори.

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • "С бодлива тел е моята ограда

    не може там да се нахлува с взлом,

    дълбоко и горчиво аз ще страдам

    пред лицемерен и фалшив поклон."
    -----------------------------------------------------
    Прекрасен и докосващ стих, оригинални метафори,
    много мъдро послание! ПОЗДРАВИ!
  • Виж как еднакво мислим - с вълшебството на доброто всяка врата се отваря!
  • Хареса ми замисъла, Миночка!
  • Наистина Аладинова творба си сътворила, Миночка!
    Поздравление за превъзходното стихотворение!

    П.С. Мисля, че в първия куплет е допусната печатна грешка и правилният му вариант е:

    "Вятър по пътеките житейски,
    неуморимо брули храсти, цветове,
    отекват в звездното небе навеки
    опустошените човешки гласове."
  • Изстрадано,докосващо,просто вълшебно!
  • Поздрави и от мен!
  • Наистина прекрасна поезия!
Предложения
: ??:??