Вълшебната лампа
Вятър по пътеките житейски,
неуморимо брули храсти цветове,
отекват в звездното небе навеки
опустошени човешки гласове.
С бодлива тел е моята ограда
не може там да се нахлува с взлом,
дълбоко и горчиво аз ще страдам
пред лицемерен и фалшив поклон.
Сърцето ми отдавна се заключи,
от бездушието хорско наранено,
никой даром няма да получи
щедрата ми обич безрезервно.
Аладиновата лампа на стената
с лъч вълшебен вече не блести,
кой ще й възвърне светлината
та да спре фитилът да мълчи.
Душата ми е храм и го помнете,
ако искате пътека да ви стори,
просто лампичката стара запалете -
портата сама ще се отвори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
!
