30 oct 2014, 12:54

Вълшебник

  Poesía
1.4K 0 9

Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.

Енергия си взема от скала,
от извор чист отпива глътка вяра,
че има на земята красота
и зарад' нея носи сам товара.

На птиците се храни от дъха,
с тях броди из невидими пространства,
а после кротко слиза от върха,
в човешките души свободно странства.

Докосва неусетно - с поглед, с глас
и с топли длани болката стопява,
тъгува и се смее, редом с нас,
без своите тегоби да признава.

Вълшебник е - днес ласкав, утре строг,
чаровник, въображаемо реален,
невидим като камъче в поток,
и светъл слънчев лъч, с любов запален.

Той няма замък в друг, далечен свят,
за дом избрал е китната дъбрава -
в едно хлапе и старец белобрад,
създаден смях и обич да раздава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пренесе ме в един друг свят! Благодаря ти!
  • И разказвачката е вълшебница!
  • Представям си бъдещето...
    Светът е станал приказно място, населявано от вълшебници!...
    Тази мисъл е за предпочитане пред алтернативата, същият този свят
    да се задави в собствената си смрад или постепенно да се свие
    и самоунищожи, по подобие на символичната фигура – змия,
    захапала собствената си опашка. Да пази бог!
    Нуждаем се от вярата, че Вълшебникът не е само понятие,
    осъждано все повече на забрава, а че той реално съществува,
    може би съвсем близо до нас. Защо да не го потърсим и открием в себе си дори!
    Ако се нуждаете от Наръчник за вълшебници – ползвайте настоящето стихотворение!
  • Поздравление за хубавото стихотворение, Вики!
  • Много ми хареса!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...