30.10.2014 г., 12:54

Вълшебник

1.4K 0 9

Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.

Енергия си взема от скала,
от извор чист отпива глътка вяра,
че има на земята красота
и зарад' нея носи сам товара.

На птиците се храни от дъха,
с тях броди из невидими пространства,
а после кротко слиза от върха,
в човешките души свободно странства.

Докосва неусетно - с поглед, с глас
и с топли длани болката стопява,
тъгува и се смее, редом с нас,
без своите тегоби да признава.

Вълшебник е - днес ласкав, утре строг,
чаровник, въображаемо реален,
невидим като камъче в поток,
и светъл слънчев лъч, с любов запален.

Той няма замък в друг, далечен свят,
за дом избрал е китната дъбрава -
в едно хлапе и старец белобрад,
създаден смях и обич да раздава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пренесе ме в един друг свят! Благодаря ти!
  • И разказвачката е вълшебница!
  • Представям си бъдещето...
    Светът е станал приказно място, населявано от вълшебници!...
    Тази мисъл е за предпочитане пред алтернативата, същият този свят
    да се задави в собствената си смрад или постепенно да се свие
    и самоунищожи, по подобие на символичната фигура – змия,
    захапала собствената си опашка. Да пази бог!
    Нуждаем се от вярата, че Вълшебникът не е само понятие,
    осъждано все повече на забрава, а че той реално съществува,
    може би съвсем близо до нас. Защо да не го потърсим и открием в себе си дори!
    Ако се нуждаете от Наръчник за вълшебници – ползвайте настоящето стихотворение!
  • Поздравление за хубавото стихотворение, Вики!
  • Много ми хареса!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...