Oct 30, 2014, 12:54 PM

Вълшебник

  Poetry
1.4K 0 9

Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.

Енергия си взема от скала,
от извор чист отпива глътка вяра,
че има на земята красота
и зарад' нея носи сам товара.

На птиците се храни от дъха,
с тях броди из невидими пространства,
а после кротко слиза от върха,
в човешките души свободно странства.

Докосва неусетно - с поглед, с глас
и с топли длани болката стопява,
тъгува и се смее, редом с нас,
без своите тегоби да признава.

Вълшебник е - днес ласкав, утре строг,
чаровник, въображаемо реален,
невидим като камъче в поток,
и светъл слънчев лъч, с любов запален.

Той няма замък в друг, далечен свят,
за дом избрал е китната дъбрава -
в едно хлапе и старец белобрад,
създаден смях и обич да раздава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пренесе ме в един друг свят! Благодаря ти!
  • И разказвачката е вълшебница!
  • Представям си бъдещето...
    Светът е станал приказно място, населявано от вълшебници!...
    Тази мисъл е за предпочитане пред алтернативата, същият този свят
    да се задави в собствената си смрад или постепенно да се свие
    и самоунищожи, по подобие на символичната фигура – змия,
    захапала собствената си опашка. Да пази бог!
    Нуждаем се от вярата, че Вълшебникът не е само понятие,
    осъждано все повече на забрава, а че той реално съществува,
    може би съвсем близо до нас. Защо да не го потърсим и открием в себе си дори!
    Ако се нуждаете от Наръчник за вълшебници – ползвайте настоящето стихотворение!
  • Поздравление за хубавото стихотворение, Вики!
  • Много ми хареса!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...