Вълшебникът от старата гора
умее да говори с ветровете
и знае, че животът е игра,
че преходни са миг, човек и цвете.
Енергия си взема от скала,
от извор чист отпива глътка вяра,
че има на земята красота
и зарад' нея носи сам товара.
На птиците се храни от дъха,
с тях броди из невидими пространства,
а после кротко слиза от върха,
в човешките души свободно странства.
Докосва неусетно - с поглед, с глас
и с топли длани болката стопява,
тъгува и се смее, редом с нас,
без своите тегоби да признава.
Вълшебник е - днес ласкав, утре строг,
чаровник, въображаемо реален,
невидим като камъче в поток,
и светъл слънчев лъч, с любов запален.
Той няма замък в друг, далечен свят,
за дом избрал е китната дъбрава -
в едно хлапе и старец белобрад,
създаден смях и обич да раздава.
© Вики Все права защищены