Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал,
рисувал чудеса нетрайни,
а който спал е по до късно,
за него ще останат тайни.
Зората, с розовите устни,
целунала го да го сгрее,
отворил – котката да пусне
и си отишъл – там, отде е. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse