Вълшебник бял, нощес е минал
Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал,
рисувал чудеса нетрайни,
а който спал е по до късно,
за него ще останат тайни.
Зората, с розовите устни,
целунала го да го сгрее,
отворил – котката да пусне
и си отишъл – там, отде е.
В градината оставил стъпки,
дошъл и тръгнал си – по тъмно.
Помолил розовите пъпки –
градът с магия да осъмне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Пепи, Иве, Донко, благодаря ви! Градът, в който живея, Руме, не е малък. Просто имам щастието да живея в къща - дворче, градинка и печки, на дърва. А котетата са такива глезочи, че по-скоро аз ще остана навън, отколкото те. 
