Да бе Луната топка от стъкло,
върху елхата бих я закачила,
А на дръвчето голото стъбло
със облаците снежни бих обвила.
Че да се спуснат с ярка светлина
звездите – като ангели небесни,
и да разпръснат в мрака топлина,
да съживят мечтите безтелесни,
които чакат свято Рождество,
за да избухнат като фойерверки.
Прекрачвам в коледното тържество
през прага на вълшебни двери.
© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados