Да бе Луната топка от стъкло,
върху елхата бих я закачила,
А на дръвчето голото стъбло
със облаците снежни бих обвила.
Че да се спуснат с ярка светлина
звездите – като ангели небесни,
и да разпръснат в мрака топлина,
да съживят мечтите безтелесни,
които чакат свято Рождество,
за да избухнат като фойерверки.
Прекрачвам в коледното тържество
през прага на вълшебни двери.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
