Да бе Луната топка от стъкло,
върху елхата бих я закачила,
А на дръвчето голото стъбло
със облаците снежни бих обвила.
Че да се спуснат с ярка светлина
звездите – като ангели небесни,
и да разпръснат в мрака топлина,
да съживят мечтите безтелесни,
които чакат свято Рождество,
за да избухнат като фойерверки.
Прекрачвам в коледното тържество
през прага на вълшебни двери.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
