Вълшебният лъч на Надеждата
С тъжен смях, изронил розов цвят,
вятърни илюзии събличам.
Станал е на буци моят свят –
нива, разорана след обичане.
Черен облак своя некролог
за небето седмо с капки пише.
Рухнал, стене райският чертог,
в пепелното сиво трудно дишам...
Но внезапно – мен ли търси? – плах
лъч Надежда пръстчето провира.
От къде пристигна не разбрах,
а денят започна да вибрира
и тъгата да се суети,
в някой друг гнездото си да търси.
Чувствам, че поникват пак мечти,
с лейката сърдечна ги поръсвам
и лекувам цялото небе
аз с една единствена Надежда.
Черен облак то до скоро бе,
но към изгрев светъл ме повежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
