9 jun 2010, 23:13

Вълшебство

  Poesía
846 0 19

Лунен лъч

През синия здрач се промуши

В неоново сякаш запуши

Намигнах на светулките

Намигнаха и те

Нощта сатенено изшумоля

Розов храст се разлюля 

И аромат омайващ прати

Гласовита птичка замечта

Мелодия прекрасна се разля

Замигаха светулките в такт

Спектакъл без антракт

По лунната пътека повървях

Към безкрая полетях

В сърцето на зората бях

Прегърнал слънцето горях

Частица от безкрая

Пътуваща в рая

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...