9 jun 2010, 23:13

Вълшебство

  Poesía
853 0 19

Лунен лъч

През синия здрач се промуши

В неоново сякаш запуши

Намигнах на светулките

Намигнаха и те

Нощта сатенено изшумоля

Розов храст се разлюля 

И аромат омайващ прати

Гласовита птичка замечта

Мелодия прекрасна се разля

Замигаха светулките в такт

Спектакъл без антракт

По лунната пътека повървях

Към безкрая полетях

В сърцето на зората бях

Прегърнал слънцето горях

Частица от безкрая

Пътуваща в рая

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...